Transformacions.Traduccions.

Eslovac

Per Michal Matusov

Pochodovali pomaly. Ten najvyššý bol slávnostný muž, elegantný,ktorého brada bola sivá a líca načervenalé; iný, štíhly, neoholený, ktorého vhľad akoby sa ozdravil. Boli zahĺbený v konverzácii a tennajvyšší z času na čas zastal a pohladil si bradu akoby chcel dobrezvážiť slová, ktoré povie.

-Nie je čas spraviť všetko v živote. Usmiať sa a plakat, zabaviť a nudiť sa … práve narodením sa musí byť hotový pre smrť. Lebo plačlivosť bábetok jasne ukazuje, že to cítia.

-Čo cítia?

-Rozvoniavanie smrti… Trocha neskôr si na to zvyknú…

Búlgar

Per Vilislava Ivanova

Вървяха бавно.Най-високия беше един тържествен мъж,добре облечен,със сива брада и почервенели скули;другият,слаб, брадясал,изглеждаше че е преболедувал от някаква болест.Бяха вглъбени в разговора и най-високия млъкваше от време на време,и се почесваше по брадата все едно че искаше добре да прецени думите.
-В живота няма време за всичко.Смееш се и плачеш,забавляваш се
и се отегчаваш…и в мига, в който се родиш трябва да се подготвиш да умреш.Когато новородените деца имат желанието да
плачат е защото вече го чувстват.

-Какво чувстват вече?

-Разпространеният мирис от смърта…След това един свиква…

_______

Anglès

Per Mark Waudby

They walked slowly. The tallest one was a solemn, well-dressed man, with a
grey beard and
ruddy cheeks; the other one, skinny and unshaven, looked as if he were
recovering from an illness. They were absorbed in conversation and the tall
one stopped from time to time, stroking his beard as though mulling over his
words.

-There isn¹t time to do everything in life. To laugh, to cry, have fun and
get bored… and at the time of birth you have to prepare to die. Tiny
babies can already smell it, that¹s why they feel like crying.

-What can they smell?

-The smell of death everywhere… But later on, you get used to it…

Francès

per Alain Verjat

Ils marchaient lentement. Le plus grand, un homme à barbe grise, les pommettes un peu rouges, était élégamment vêtu; l’autre était maigre, mal rasé, on aurait dit qu’il relevait de maladie. Ils étaient absorbés par leur conversation et le plus grand s’arrêtait de temps en temps et passait sa main dans sa barbe comme quelqu’un qui veut peser ses mots.

- Dans la vie, on n’a pas le temps de tout faire. On rit, on pleure, on s’amuse et on s’ennuie, et on n’est pas plus tôt nés qu’il faut se préparer à mourir. Si les bébés pleurent, c’est parce qu’ils savent…

-Ils savent quoi?

-Ils savent que l’odeur qu’ils sentent est celle de la mort… Après, on s’habitue…